СИНЕВА
На чешмарите от сърце!
Пред мен разхвърлени била, долове,
Падини, върхове, гребла.
И само тук и там грейнали градини
И колко много синева !
Вървя сам из планината
Попадам в плен сега:
Борове извисени в небесата
Под тях струи чешма с вода.
Кога и кои ръце са изградили
Мраморен обелиск мълчи,
Чучури до десет наредени,
Над тях епитафия реди:
За кого е този дар човешки,
За да не тъжи бедната душа?
Затуй божествената сила вечна
Ще сгрява страдащи сърца.
Затуй чешмарят броди тук
С шепи благослов дарява,
Странник изморен на скут
В устни бисери стопява.
НА ТЕБ, ЧЕШМАРЮ, НЕИЗВЕСТЕН
КОЙ ЧЕШМА ЩЕ СЪГРАДИ?
ОСТАВАШ С ИМЕТО ПРИВЕТЕН,
ДОРДЕ СЕ ПЪТНИК ПРОСЪЛЗИ!
Красимир Плявов
Съборът на чешмарите в Доспат – уникален за България – vestnikdospat.com