Земеделието ще става все по-екологично като се има предвид параметрите на т.нар. „зелена сделка“ и целите, които си поставяме – да бъдем първият континент на планетата с неутрално отношение към климата до 2050 г. Това ще изисква много ресурс, а и земеделските производители трябва да са много адекватни, заяви по време на Областния съвет за развитие в Смолян евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Асим Адемов.
Той и колегата му Андрей Новаков бяха поканени от областния управител на Смолян Недялко Славов да вземат участие във форума, за да информират от първа ръка за акцентите в многогодишната финансова рамка, отнасящите се до отдалечените и заплашени от демографска криза райони.
Адемов обясни какво означава да се екологизира земеделието. Каза, че в стратегията „От фермата до трапезата“ има разписани конкретни цели. Една от тях до 2030 г. да бъде намалено с 50% използването на пестициди, с поне 20% да се намалят изкуствените торове и поне 25% от земеделските площи да преминат към биологично производство.
„40% от бюджета в новата селскостопанска политика се отделят за постигане на тези цели – земеделието да работи така, че да щади земята и здравето на хората. Следващият бюджет на ЕС за 7 години се очертава да бъде 1,820 трилиона евро прогнозно. За общата селскостопанска политика в следващия бюджет са предвидени 386 милиарда евро, като по първия стълб – за директни плащания са 270 млрд. евро, а 22 млрд. евро – за пазарни мерки. По втория стълб – Фонда за развитие на селските райони, са предвидени 87 млрд. евро“, уточни Адемов.
По предварителни изчисления на МЗХГ за директни плащания в България се предвижда леко повишаване на средствата с около 5% – от 5,3 млрд. евро да станат 5,6 млрд. евро.
По втория стълб – Програмата за развитие на селското стопанство (ПРСР), има относително запазване на средствата, около 2 млрд. евро. По линия на инструмента за възстановяване се очаква да постъпят около 205 млн. евро.
„Успели сме някои средства да ги запазим, други да се увеличат. Остава оттук-насетне хората да са активни, да кандидатстват и най-вече те да вървят по предназначение“, коментира евродепутатът.
Адемов посочи, че в Европейския парламент са работили в посока да помогнат на земеделските производители, защото Ковид-кризата доказа колко важен е този сектор.
С усилията на Адемов е била издействана една конкретна мярка – 2% от нереализираните средства по ПРСР да се използват за подпомагане на земеделците. Благодарение на този регламент българските земеделци ще получат 100 млн. лева повече.
Няколко поуки, по думите му, са направени от кризата. Първата е за огромната важност на земеделския сектор за ЕС. Втората е, че страните от Западна Европа са разбрали колко са важни сезонните работници, тъй като по време на кризата имаше затворени граници и пътуванията бяха проблем. Третата е, че трябва да се скъси разстоянието от фермата до трапезата, за да може това, което се произвежда, по-бързо да стига до потребителите.
Евродепутатът Андрей Новаков съобщи, че с около 700 млн. евро ще се допълнят вече съществуващите оперативни програми заради Ковид-последствията.
„За пръв път в историята си ЕС тегли заем – около 700 милиарда евро, които ще са само за покриване на щетите в икономиката от коронавируса. Колко болни са от Ковид за съжаление няма отношение към това колко пари ще получиш. Средствата са колосални, което не се е случвало досега. С обичайния бюджет за кохезионната политика и този за Ковид средствата се качват двойно на това, което сме свикнали“, подчерта Новаков.
Неговият съвет: „Инвестирайте в човешки ресурс и в отделите за проекти. Пишете, кандидатствайте! Ако докажете, че проектът опазва околната среда и е свързано с покриване на щетите, причинени от Ковид, шансовете ще са големи. Във всеки проект ще трябва да се доказва до каква степен щадите околната среда. Колкото повече такива проекти пишете, толкова повече шансът да бъдат одобрени, се увеличава. Натам се движи Европа. Парите по „зелената сделка“ все още не са ясни, но тази тенденция е факт“.
Той посочи също, че обезлюдените райони присъстват в почти всички документи, които гласуват по бюджета.
Една от темите, по които се проведе дискусия в заседанието е промените в Закона за регионално развитие и правилника за неговото прилагане.
„Промяната в нормативната база поставя на съвсем нова основа възможностите за провеждане на регионална политика. Считам, че най-накрая след години борба, включително и на много хора от тази зала, е налице сериозна стъпка към децентрализация. Считам, че в по-голяма степен ние като област можем да дефинираме своите приоритети и реално да участваме в тяхното осъществяване, като това ще става във формата Регионален съвет за развитие“, коментира Славов.
По думите му през последните 7 г. в областта са обновени 180 км от 512 км изцяло обновени от републиканската пътна мрежа – тоест, 35% нови пътища.
„Строи се ГКПП Рудозем- Ксанти – обект с национално значение, водещ проект в областната стратегия за развитие. Като добавим проектите на общините по Програмата за развитие на селските райони – всяка от деветте общини е реализирала ключови проекти за рехабилитация на общински пътища. Солидни са инвестициите в образователната, здравна и социална инфраструктура – обновени училища, детски градини, лечебни заведения, социални домове. Подобрена е значително градската среда в общинските центрове и в селата. Инвестира се и във ВиК-инфраструктура. В област Смолян в момента реализираме първият воден проект по ОПРР 2014-2020. Подобрява се енергийната и телекомуникационната инфраструктура. Оптична връзка има вече до всеки общински център. Образованието в областта е на почит и в последните 5 г. учениците ни неизменно са в тройката от областите с най-високи резултати на матурите. Няколко училища неизменно присъстват в класацията на най-добрите средни училища в страната“, посочи областният управител.
По думите му обаче въпреки всички тези инвестиции, демографските тенденции са смазващи, миграцията продължава да е висока и област Смолян има нужда от целенасочени инвестиции, чрез които да се компенсира изоставането и вътрешно регионалните различия.
„Затова с решение на регионалния съвет приехме Родопите да бъдат пилотен проект за инвестиции. Това касае родопските общини от шест административни области. През новите оперативни програми ще търсим допълнителни възможности за инвестиции“, обобщи Славов.
На Областния съвет за развитие присъстваха още кметове на общини от Смолянска област, председатели на ОбС, общински съветници, представители на държавни институции и др.
