НА ГОСТИ У ХУДОЖНИКА ДАНИЕЛ КЪРЦОВ ОТ С. БАРУТИН

Здравей Данчо, кажи в началото на нашия разговор първо няколко думи за себе си…

Роден съм в с. Барутин, работил съм по Рудника, не съм бил само педагог. Завърших училище тук в Барутин. В Смолян завърших училище за мебелист, обаче беше две години, не беше средно образование. Прибрах се и завърших задочно в Доспат за да взема средно образование. След това работех на Рудника, случайно попаднах на Фабриката /Нитекс/. Тук г-жа Маринска, профпредседател, каза за мен, че съм бил художник. А дотогава рисувах по Рудника.

Тя ме взе във Фабриката като художник. Там изкарах близо три години, и кандидатствах в тогавашното Станке Димитров, днешния гр. Дупница. Там с мои колеги от Троян направихме първата си изложба като студенти в града. Отделно си участвахме в института на изложби. Ние бяхме първите двама колеги, които правихме самостоятелни изложби – това за нас бяха едни от най-големите изяви.

Втората година се появи един конкурс за запазен знак /лого/ на единадесета републиканска спартакиада на учителските институти в България. Аз реших да участвам. Конкурсът беше анонимен, аз случайно спечелих първата награда. Това също беше голяма заслуга, след което цялата украса на това събитие беше под мое ръководство. Искаха накрая там да остана като председател на тяхното читалище и главен художник на града. Аз отказах, защото бяха ми предложили в едно пловдивско елитно училище като преподавател по изобразително изкуство. И оттам отказах и се прибрах в моя роден край.

След една-две години се обяви национален конкурс в България за най-чистите общини /свързан с хигиенизирането на общините/. Аз се подготвих с много добри макети, отидох в Смолян на художествен съвет, там все още не бях познат, Петър Стайков беше председател. Като видя макетите просто много ги харесаха и дадоха много висока оценка. От там бях приет за член на Съюза на художниците в Смолян, дълги години бях член. Но след промените цялата група се разби.

В същото време аз бях учител в с. Барутин…

Имаш доста опит зад гърба си в различни области. Да започнем с това – ти си преди всичко един от най-добрите художници в Община Доспат и региона. Колко картини успя да нарисуваш към днешна дата?

До едно време ги броях, водих си ги в тетрадка особено собственика на картината. Просто ако се наложи да правя някой ден изложба да знам коя картина къде се намира. Но по едно време спрях, защото имах много поръчки е не смогвах да върша и тази работа. Но картините са много и най-разнообразни: пейзажи, портрети …

Кои са любимите ти картини?

На един художник не би трябвало да има любима картина. Все едно да имаш любимо дете. Всяка картина си носи своя стил. Повечето ми поръчки са били на пейзажи край язовир „Доспат”.

Кои гледки нарисува покрай язовира?

Всичко се търси покрай язовира. Аз ги имам доста от картините в компютъра, и като дойде клиент му предлагам. Изгрев, залез, залив, Просеката, имам самостоятелни борове, които са много интересни. Като се видят, клиента си поръчва съответната картина. Много клиенти са ми поръчвали портрети.

Ти имаш дълъг стаж като учител. Колко години посвети на тази професия и на какво успя да научиш своите възпитаници?

Въпросът е много интересен, защото по-голямата част от живота си съм го отдал на децата. Като млад учител започнах тук в родното ми село. Тогава имаше голяма самодейност и към читалището и към училището. Аз водих и кръжок по изобразително изкуство. Ти също ми беше ученик. Имаше голяма школа, имах едно голямо постижение. Например в плевенското село Тръстеник имаше международно бианале, като обрахме всички награди за всички възрасти. Аз използвах една много интересна техника на рисуване и нито една картина не беше ми махната от изложбената зала. Напротив тази изложба продължи да пътува по целия свят. Един куриоз горския Камберов /мисля че е твой набор/, след дълги години, вече завършил, стана горски, получих поздравително писмо от Холандия за негова картина. Получавах писма от къде ли не. Тая техника беше много интересна, а и темата, която беше фокусирана също – „Космоса и морско дъно”, две много противоречиви теми, рисува се на черна хартия с бяло и става много интересно. Това ги впечатли журито. Получих писмо от Холандия, едвам ми го преведоха от холандски на английски, с което ме канеха ме в Холандия. Но вече беше много късно. Имах много големи успехи с децата.

След което се преместих в Доспат. Там също имаше ученици, които изучаваха дизайн, преподавах дизайн на облеклото,  а същевременно имаше и паралелки мебелно производство. На тях също преподавах. И така.

Ти си и музикант, нали? Доколкото знам изработваш и музикални инструменти, например китари. Това вдъхновение от къде идва? Какво трябва за да започнеш да правиш китара?

И това е интересен въпрос. По принцип зодия водолей е вярно, че те са творчески личности. Моят баща беше дърводелец. И покрай него започнах да правя пушки от дърво. Започнах и други неща в работилницата. След което моя брат най-големия беше студент в Пловдив и дойде с една малка акустична китара в селото и така ме зарази мен и останалите приятели, с които по-късно направихме група, тогава се наричаше вокално инструментална група. И така се влюбих в китарите. Дето съм правил китари, нашето производство нямаше бяла китара и аз се опитах, аз си направя тялото, а останалите части от купешка китара, първите опити. И така излезе после, че стана много сполучлива. Продадох една, продадох втора, правих ги по лиценз на „Фендер”, една американска фирма, те са най-известните в света. И така се влюбих докато бях по-млад, купувах си адаптери, части, правех китари и продавах. Както виждаш тия китари, всички са мое производство за децата. Те не са продаваеми. Това са част от китарите, които съм правил. Имахме естраден състав в читалището правихме концерти, в Смолянски окръг също. Имахме категория, в заведения сме свирили. Аз ходих и на школа в Пловдив за да мога да чета нотите – изисква се поне един от музикантите да може да чете ноти. Иначе няма да ти дадат категория. И така, така, след това всички се оженихме…

Имаш и творби от дърворезба. Произвеждаш и мебели…

Ами то всичко е свързано. За да направиш музикален инструмент първо трябва да имаш големи познания от дърво. От какво трябва да се изработи, как трябва да се изработи. Грифа от един материал, тялото от друг материал, това са много подробности. Аз четях много книги…

От какво става китарата?

Китарите се делят на три: акустична, като тази голямата там. Горе тъмночервената е полуакустична и електрическа. Най-трудно се изработва акустичната китара. Тя се прави от материал, от който се изработва и цигулката. Предния панел се изработва от саморъч, който се дели на лятна дървесина, късна дървесина по 1 милиметър. Това е и цигулката, това е и гъдулката, за предните панели. Има много подробности, но няма да ни стигне времето за да се обясни изработването на един музикален инструмент.

А мебелното производство, то пак е свързано. Аз съм бил преподавател, дипломиран учител по изобразително изкуство и дървообработване. Като студент съм изучавал дърворезба, мебелно производство, видове сглобки… Но не всеки мебелист става дърворезбар. Бях много не любопитен, а любознателен. Четях специални книги, имаше една поредица „Направи си сам” и от нея съм вземал много неща, там самите автори не криеха нищо – какви длета се използват, на какво дърво се изработва дърворезбата, на какво дърво се учи как да станеш дърворезбар, например на меко дърво, където няма жилки. Професионалното дърво за дърворезба е орех, махагон, мура /банска мура, рилска мура/. Дърворезбите са много видове. Това се изучаваше в часовете по изобразително изкуство в шести или седми клас беше имаше цял раздел за дърворезбата.

В Доспат в началото с учениците в специалност мебелно производство имах следобеден кръжок по дърворезба. Тези, които минаха тая школа ставаха много успешни дърворезбари.

Това със сигурност е дарба. От къде я имаш?

Пак интересен въпрос. Аз като съм изследвал родословното си дърво, изглежда съм имал някой прадядо, който е бил талантлив, но не е развил таланта си. За дърводелството обясних, че баща ми е бил самоук, учил се е от някакъв стар майстор, аз от него и после вече другите неща съм ги изучавал.

Кой е наследил вашия талант и в какви области?

Ами предполагам, че и двамата ми синове имат някаква дарба. Големият ми син завърши инженерен дизайн в София, сега в момента работи в областта на телевизионната реклама. Той наследи и китарата – червената съм я подарил на него, а бялата на малкия син. Той беше барабанист, бяха си направили група тука. Спомняш си нали. Тази група в стил джипсън китара беше първата китара на Сашко, сега я реставрирам. Малкия по писането го усещам, не се раздава да рисува, но по писане на писма, усещам, че ръката му е добра. Като малък е рисувал покрай мене, но определено има наследени умения.

Какво ще пожелаеш на всеки, който ще прочете това интервю?

Първо, пожелавам да сме живи и здрави, и тези, които си нямат моя картина, а имат възможност да си закупят, могат да си поръчат някоя моя ценна картина. Картината е най-ценния подарък. Защото винаги когато влезне човек в помещението, където сте я поставили, картината се вижда първо, защото тя се монтира на нивото на очната линия или с други думи тя ви е в очите. Друг подарък какъвто и ще да е остава скрит или в чекмедже, или в ракла. Картината е най-добрия подарък. А пък за добри хора правя и отстъпки.

Какво ще кажеш на младите. Те живеят в съвсем друго време, други са им очакванията.Какво е най-важното за да успееш?

Много труден въпрос, защото всички сме свидетели, че младите мигрират нанякъде. Аз просто от както съм пенсионер и не познавам млади хора. Нямам наблюдение за някакви творци, защото всички отидоха в различни посоки, в т.ч. и в други държави до оцеляват. Те берат ягоди, с това се занимават, нямат време за изкуство. Дори да имат някакви заложби те не могат да ги развият. Те можеха да ги развият при някой с опит…но…

Тъжна картина….

Направо е тъжна картината, идвали са при мен ученици на уроци например, които са кандидатствали и досега съм нямал неприет ученик – в смолянската гимназия, в пловдивската гимназия, дори и в академията в София. За всички, началното рисуване е еднакво. Просто аз съм изгубил надеждата в младото поколение. Ако си бяха тука, сега щях да имам най-малкото 15-20 ученици на уроци при мене, които искат да рисуват или да изучават дърворезба.

Ще се върнат ли младите според тебе?

Според мен ще се завърнат, когато се смени цялостната политика на държавата. Хубаво е, че сме в Европа, радващо е, но много талантливи деца от България изчезнаха. Някои завършват, а някои прекъсват образованието си и отиват там да оцеляват. Това е истината. Завръщането на младите хора може да обедини всички. Много близки, които са разделени се отчуждават на практика.

Ето и някои от картините на Даниел Кърцов:

 

 

 

(Visited 343 times, 1 visits today)
Author: Vestnik Dospat

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *