Визитка
Д-р Красимир Джинсов е ръководител на сектора по Електрофизиология и кардиостимулация към отделението по Инвазивна кардиология на УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив. Той е асистент в Медицинския симулационен тренировъчен център, част от Научния институт на Медицински университет – Пловдив, и председател на Съсловното сдружение по кардиостимулация и електрофизиология в България (ССКЕБ).
В професионалното си развитие е преминал обучения в Националната кардиологична болница и УМБАЛ „Света Екатерина“ в София, както и във водещи европейски центрове в Германия, Австрия, Холандия, Унгария, Словакия и Хърватия, където е трупал опит и знания в областта на електрофизиологията и кардиостимулацията. Притежава международно признат сертификат, удостоверяващ правоспособността му по електрофизиология, издаден от Европейското дружество по сърдечен ритъм (European Heart Rhythm Association – EHRA) и Европейското дружество по кардиология (European Society of Cardiology – ESC).
Лектор е на редица национални и международни конгреси и конференции. Води семинари и обучителни курсове в областта на кардиологията, електрофизиологията и кардиостимулацията на студенти по медицина, общопрактикуващи лекари, специализанти и специалисти по кардиология.
Кога сърцето излиза от ритъм, какви са причините и какво заболяване предполага това?
– Има много видове аритмии, но когато говорим за „излизане от ритъм“, най-често имаме предвид една – предсърдното мъждене. Множество фактори повишават риска от развитието на това заболяване. Сред тях са: напредналата възраст, затлъстяването, артериалната хипертония, тютюнопушенето, заболявания на щитовидната жлеза, клапни болести на сърцето и други.
Какви са признаците и как се открива ритъмно или проводно нарушение на сърцето?
– Симптомите могат да варират. Някои хора нямат оплаквания и аритмията се диагностицира случайно при профилактичен преглед или при измерване на кръвното налягане с електронен апарат. Тези болни са особено рискови, тъй като при тях диагнозата и лечението могат да се забавят и заболяването да се прояви с някое усложнение като мозъчен инсулт. Други пациенти имат чувство за сърцебиене, „прескачане“ или „спиране“ на сърцето, задух, лесна уморяемост при физически усилия, гръден дискомфорт. При проводните нарушения може да се изяви световъртеж, дори загуба на съзнание. Откриването на ритъмно или проводно нарушение става с регистрирането му на ЕКГ. За тази цел може да се използват обикновен ЕКГ апарат по време на пристъп или устройства за дългосрочно мониториране на сърдечния ритъм като холтер ЕКГ или имплантируеми записващи устройства (loop recorders). Някои електронни апарати за измерване на артериалното налягане, както и смарт часовници също биха могли да алармират притежателя им, че има проблем, който изисква уточняване от лекар.
Какво е предразположението към аритмии, кои възрастови категории са най-засегнати?
– Различни фактори и състояния могат да доведат до ритъмни нарушения. Наднорменото тегло и заседналият начин на живот са сред основните причини за предсърдно мъждене, както и за други сърдечно-съдови заболявания като артериалната хипертония, атеросклерозата, коронарната болест. Тютюнопушенето и прекомерният прием на алкохол също могат да доведат до излизане от ритъм. Лошият контрол на кръвното налягане, развитието на сърдечна недостатъчност и други сърдечни заболявания могат да доведат до промени в структурата на сърцето, предразполагащи към аритмии, в това число и животозастрашаващи.
Ритъмно нарушение може да възникне на всякаква възраст, от бебета до хора в напреднала такава. Честотата на предсърдното мъждене се увеличава с възрастта и ако до 50 години то възниква при около 1% от индивидите, то над 80 години се среща при над 10% от хората. Други аритмии са характерни при по-младите. Такива са ритъмните нарушения, дължащи се на допълнителна проводна връзка в сърцето, както и вродените каналопатии.
Как може този процес да бъде профилактиран?
– На първо място в профилактиката е здравословният начин на живот. Това означава умерена физическа активност поне 30 минути дневно, балансирано и разнообразно хранене с избягване на тлъсти меса, колбаси и сол. Повече риба, плодове, зеленчуци, ядки и варива. Умерена и разумна консумация на алкохол: една чаша вино или 50 мл концентрат, и то не всеки ден. Контрол на телесното тегло с индекс на телесната маса до 25-27 и обиколка на талията до 94 см при мъжете и 80 см при жените. Контрол на артериалното налягане със стойности до 120-130 mmHg за систола и на LDL холестерола под 2.6 ммол/л . Не трябва да забравяме и редовните профилактични прегледи, които следва да се извършват всяка година от личните лекари, както и консултациите със специалисти при необходимост.
Как се лекуват сърдечни аритмии?
– Има различни методи за лечение в зависимост от вида аритмия, причините за нея, симптомите, които предизвиква. Лечението трябва да бъде индивидуализирано според нуждите на конкретния пациент, съобразено с придружаващите му заболявания и специфичните рискове, които той/тя има. Специалистът може да предложи медикаменти, електрофизиологично изследване и катетърна аблация, поставяне на пейсмейкър или друго имплантируемо сърдечно устройство, както и комбинация от различни методи на лечение.
Какви трябва да бъдат основните стъпки в областта на електрофизиологията, които да залегнат в Националния кардиологичен план?
– Трябва да има три основни стълба. Първият е профилактиката. Трябва да контролираме рисковите фактори, водещи до аритмии и други сърдечно-съдови заболявания. За целта ще са необходими информационни кампании, които да повишат здравната култура на населението, както и повече законови ограничения на вредните навици като тютюнопушене и консумация на алкохол. Вторият е навременната диагноза. Както казах, някои аритмии могат да протичат безсимптомно и забавената диагноза и лечение могат да доведат до инвалидизация, дори да бъдат фатални за пациента. Затова е изключително важно да има работещи програми за скрининг при рисковите популации, чрез които аритмиите да се откриват навреме и да се започне адекватна терапия. Последният стълб е възможността за съвременно лечение. Пациентите трябва да имат достъп до последните постижения на медицинската наука и в България да получат терапия, която биха им предложили в останалите страни от Европейския съюз.
Ако искаме този план да проработи, да намалим заболеваемостта, инвалидизацията и смъртността от сърдечно-съдови заболявания, първо трябва да си променим мисленето. Хората и управляващите трябва да осъзнаят, че здравето е най-ценният ни ресурс и е необходимо да инвестираме в него. Средствата, които отиват за здравеопазване, не са разход, а инвестиция, която се отплаща с по-здраво население, което живее по-добре и по-дълго и води страната към икономически и културен просперитет.