„За близо 7 години управление съм погасил задълженията към персонала – 1,325 млн. лв., към РИОСВ – 301 хил. лв. и 1,401 млн. лв. към доставчици. Или, погасени са 3,027 млн. лв. задължения. През този период също сме погасили и кредит от 1,250 млн. лв. и лихви в размер на 220 хил. лв. Така общата сума на погасени задължения за тези 7 години достига 4,497 млн. лв.“
„Тази година, буквално след дни, предстои раздаване на съдове за смет на домакинствата, които не можахме да снабдим с такива при предходната доставка.“, каза Кметът на Община Доспат инж. Елин Радев.
Г-н Радев, с решение на Общински съвет Доспат община Доспат е определена, като община във финансово затруднение, какво ще кажете за това?
Да, това е така защото в Закона за публичните финанси са изброени 7 показателя, като ако се нарушат поне три от тях, общината задължително се обявява, като такава във финансово затруднение и трябва да се пише и изпълнява оздравителен план. В случая това бяха: Задълженията за разходи, които са в размер на 5, 040 млн. лв.; Просрочените задължения, които влизат в задълженията за разходи и са в размер на 4,660 млн. лв.; Поетите ангажименти за разходи в размер на 8,398 млн. лв.
На какво се дължи това периодично влизане в оздравителна процедура?
Това се дължи основно на задълженията, които наследих при встъпването ми в първия мандат в края на 2015 г. Тогава задълженията на общината бяха приблизително 8,067 млн. лв., от които 6,441 млн. лв. задължения към доставчици (от тях 4,403 млн. лв. към Агромах ЕООД), 301 хил. лв. към РИОСВ и 1,325 млн. задължения към персонала (заплати и осигуровки).
Отделно от това трябва да отбележим, че имахме и 1,250 млн. лв. по кредит (без лихвите).
Към 31.12.2023 г. задълженията на общината са приблизително 5,040 млн. лв. , които са основно към доставчици. За сравнение, нямаме задължения към РИСВ и към персонала.
Ако направим кратка ретроспекция ще се види, че за близо 7 години управление съм погасил задълженията към персонала – 1,325 млн. лв., към РИОСВ – 301 хил. лв. и 1,401 млн. лв. към доставчици. Или, погасени са 3,027 млн. лв. задължения. През този период също сме погасили и кредит от 1,250 млн. лв. и лихви в размер на 220 хил. лв. Така общата сума на погасени задължения за тези 7 години достига 4,497 млн. лв. Средногодишно това прави по 642 хил. лв. , което е изключително голяма сума за мащабите на нашата община и представлява около 1/3 от годишния размер на собствените приходи.
Основната сума от тези задължения са задължения към Агромах ЕООД от 2015 г. , които и към днешна дата възлизат на около 4,403 млн. лв. Ако не бяха тези наследени задължения, днеска нямаше да говорим за оздравителни планове и програми. Очевидно е , че задълженията на общината намаляват устойчиво през този период и повече от това би било невъзможно, защото противното ще означава Общината да спре да функционира и да изпълнява задълженията си към гражданите. Но това няма как да допусна да се случи.
Оказва се, че разковничето е в поетите ангажименти за разходи.
Да. Предвид на задълженията за разходи, в т.ч. и просрочените задължения, които имаме е очевидно, че те не могат да се погасят с магическа пръчка, нито да спрем функционирането на общината за да ги погасим. И за да не влизаме в оздравителни процедури е необходимо да наблюдаваме останалите 5 показателя и да се стремим да не ги нарушаваме. Така в случая разковничето се оказаха Поетите ангажименти за разходи. Според ЗПФ, те не могат да надвишават 50 на сто от средногодишния размер на отчетените разходи за последните 4 години, а при нас те са 72,5 на сто или, превишаваме ги с 22,5%. Това е един доста спорен показател, с който общините от страната не са съгласни, но МФ не взема предвид нашите аргументи и доводи по въпроса. За да стане ясно какво сме превишили, ще разясня какво представляват те. Това са финансови ангажименти, които Общината е поела чрез сключване на договори. Това са договори от всякакъв характер – СМР, проектиране, надзор в строителството, авторски надзор на проектантите, за доставки на стоки, храни за детски градини и по програми като Топъл обяд например, доставка на ел. енергия, за зимно поддържане и каквото се сетите още, нужно за функционирането на общината и за което се сключва договор. Към 31.12.2022г. сме имали сключени договори за 8 398 151 лв., а за да не нарушаваме показателя, същите не е трябвало да надвишават 5 788 007 лв.
Най-важното, което трябва да се отбележи е, че по-голямата част от договорите са сключени под условие за неосигурено финансиране (по чл.114 от Закона за обществените поръчки). Тоест, общината не е поела на практика никакъв финансов ангажимент. Или казано с прости думи, при провеждане на обществената поръчка ние сме заявили в документацията, че не сме осигурили финансиране за предмета на поръчката и който иска може да участва, но избраният изпълнител ще започне работа по договора тогава, когато осигурим нужните средства. При този вариант, всяка една от страните – избраният изпълнител или общината, могат да прекратят договора без никакви правни или финансови последици, след изтичане на три месеца от сключване му. Тук практически няма поет абсолютно никакъв ангажимент, но тъй като имаме сключен договор, и заради буквата в закона, се счита за такъв.
Защо е нужно да се сключват такива договори и кои са по-големите от тях, които формират по-голяма част от тази сума – близо 8,4 млн. лв.?
Ще спомена най-големите от тях, а именно:
Разширение на ДТБО в м. „Гайтанина“ , землище на с. Барутин на стойност 3 425 953.14 лв.;
Укрепване на свлачищен участък, засягащ площадката на компостиращата инсталация и инсталация за предварително третиране на ТБО в с. Барутин, м. Гайтанина – 1 115 613 лв.;
Избор на оператор на компостиращата инсталация и инсталация за предварително третиране на ТБО – 669 300 лв.
Общата стойност само на трите договора възлиза на 5 210 866 лв. и ако ги бяхме прекратили, каквато възможност ни дава закона, нямаше да сме Община във финансово затруднение. Общото между тях е, че и трите обекта имат спешна нужда да заработят, като оператора може да заработи едва след , като се укрепи свлачището. Но, въпреки нашите многобройни искания и усилия за финансиране през последните 2 години, средства все още не са ни осигурени. И тези средства трябва да дойдат от държавата в лицето на Министерството на околната среда и водите или Оперативна програма „Околна среда“, а за свлачището от МРРБ или фонда за бедствия и аварии.
Защо е нужно да се сключват такива договори ли? Причината се казва „спешност и отговорност“. Можехме да прекратим тези договори, както казах, тъй като са изтекли три месеца от сключването им и сега нямаше да се налага да пишем и приемаме оздравителни програми, и да ги изпълняваме. А също така разни млади писатели, на които управлението на Община и общински финанси им е толко далечно, колкото от тук до Уганда, нямаше да имат повод да се упражняват по тази тема и да пишат неща, от които хабер си нямат. Изобщо, некомпетентността им е поразяваща за претенциите които имат, за сметка на популизма, който владеят много добре, но това не е никак похвално.
В случая ние подходихме отговорно, като не прекратихме договорите, за да може при евентуално осигуряване на средства, да не губим време в нови процедури по ЗОП, а да стартираме изпълнение на дейностите незабавно.
Има ли начин да се погасят тези задължения, които очевидно тежат на общината?
Да, има, но не може да се случи така, че да ги платим наведнъж. Ще трябва да се плащат ежегодно, според възможностите ни. Можем да увеличим възможностите си, като увеличим съответно данъците и таксите, но нямам намерение да правя предложение до Об С Доспат за това, предвид високата инфлация и непрекъснато, и непосилно нарастващите цени на стоки и услуги. За последен път сме увеличавали някои данъци и такси през 2019 г. доколкото си спомням, преди пандемията от КОВИД19. Някои от тях са наистина ненормално ниски. Като проценти на пръв поглед изглеждат високи, но като погледнем реалните суми, буквално е „без пари“. Такса битови отпадъци например е 4 и 5 промила за селата и 6 промила за гр. Доспат за Физическите лица, а за ЮЛ – 7 промила. В малките населени места домакинствата плащат в абсолютна сума, масово между 10 и 15 лв. , в Барутин и Змеица около 25-35 лв. , а в Доспат около 50 – 70 лв. Това са пари, срещу които ОП ОБЧ-Доспат събира и извозва сметта на населението през цялата година и покриваме разходите по депото, което направо казано си е безплатна услуга. А качеството на услугата непрекъснато се подобрява. Сега извозваме битовите отпадъци всяка седмица, като трябва да отбележим че инвестирахме много средства в техника и съдове за смет. Тази година, буквално след дни, предстои раздаване на съдове за смет на домакинствата, които не можахме да снабдим с такива при предходната доставка.
С Данъка върху недвижимите имоти положението е същото. Данъка за МПС го вдигнахме през 2019г. , която беше изборна. Бяхме честни с избирателите, въпреки това. Тогава пак ни обвиняваха във високи данъци спрямо другите общини, които дигнаха данъците веднага на следващата година – първата след изборите и са на нашите ценови нива, даже и по-високи.
Другите общински такси също са на много ниски нива, като те не са пипани повече от 5 години, а в същото време разходите за материали и консумативи свързани с тяхното указване се дигнаха неколкократно. Както населението на страната усеща високите цени по джоба, така ги усещаме и ние като институция. Инфлацията е при всички стоки.
